5 нояб. 2010 г., 19:19

Неразбран 

  Поэзия
638 0 1

Защо ли никой не те разбира,

защо разочарованието не спира,

защо ли животът не дава и грам мира?

Какво ли е нужно на хората да разберат,

че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота,

толкова малко да направят

и с нещастието да се справят и от болка да не се удавят...

Болката е адски голяма, а любовта въобще я няма...

Щастието малко и това е вече жалко...

Приятелите ни къде са в днешно време, че на никой за тебе не му дреме?

Това е краят и не се знае какво да направи,

за да може по добре със болката да се справи...

Харесваш някого и дотам,

може би е по-добре да си си сам някъде там...

Лентата се развива твърде бързо, допуснали сме я да се развие и затова сме си виновни ние!!!

 

© Красимир Стефанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления, много ми хареса видях, че си от сливен, аз също е ти си малко по - голям от мен с три години но и двамата пишем поезия, аз обаче имам малко повече написани от теб, защото като, че ли ти скоро си почнал да пишеш къде живееш в сливен аз съм в даме груев?
Предложения
: ??:??