Неразбран
Защо ли никой не те разбира,
защо разочарованието не спира,
защо ли животът не дава и грам мира?
Какво ли е нужно на хората да разберат,
че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота,
толкова малко да направят
и с нещастието да се справят и от болка да не се удавят...
Болката е адски голяма, а любовта въобще я няма...
Щастието малко и това е вече жалко...
Приятелите ни къде са в днешно време, че на никой за тебе не му дреме?
Това е краят и не се знае какво да направи,
за да може по добре със болката да се справи...
Харесваш някого и дотам,
може би е по-добре да си си сам някъде там...
Лентата се развива твърде бързо, допуснали сме я да се развие и затова сме си виновни ние!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Стефанов Все права защищены
