Защо ли никой не те разбира,

защо разочарованието не спира,

защо ли животът не дава и грам мира?

Какво ли е нужно на хората да разберат,

че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота,

толкова малко да направят

и с нещастието да се справят и от болка да не се удавят...

Болката е адски голяма, а любовта въобще я няма...

Щастието малко и това е вече жалко...

Приятелите ни къде са в днешно време, че на никой за тебе не му дреме?

Това е краят и не се знае какво да направи,

за да може по добре със болката да се справи...

Харесваш някого и дотам,

може би е по-добре да си си сам някъде там...

Лентата се развива твърде бързо, допуснали сме я да се развие и затова сме си виновни ние!!!