5 nov 2010, 19:19

Неразбран

Poesía

749 0 1

Защо ли никой не те разбира,

защо разочарованието не спира,

защо ли животът не дава и грам мира?

Какво ли е нужно на хората да разберат,

че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота,

толкова малко да направят

и с нещастието да се справят и от болка да не се удавят...

Болката е адски голяма, а любовта въобще я няма...

Щастието малко и това е вече жалко...

Приятелите ни къде са в днешно време, че на никой за тебе не му дреме?

Това е краят и не се знае какво да направи,

за да може по добре със болката да се справи...

Харесваш някого и дотам,

може би е по-добре да си си сам някъде там...

Лентата се развива твърде бързо, допуснали сме я да се развие и затова сме си виновни ние!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikitita20 (Никола Диманов)

Поздравления, много ми хареса видях, че си от сливен, аз също е ти си малко по - голям от мен с три години но и двамата пишем поезия, аз обаче имам малко повече написани от теб, защото като, че ли ти скоро си почнал да пишеш къде живееш в сливен аз съм в даме груев?

2011-10-10T19:25:51+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0