14 янв. 2008 г., 11:43

Неразбрана

842 0 20
Когато се търкулва сълза
в стиха ми...
тя е винаги за теб.
И не проумяват всички
защо тъжно пиша,
а щастлива съм
с "идеалния" за мен...
Мисълта за теб,
дълбоко от другите скрита
в мене,
викам я щом седна пред белия лист...
Най-хубавите ми стихове,
изгарящият ти поглед,
в мен дума по дума ги изписа,
а аз със сълзи едва успях
да изгася пожара...
Сега е само пепел,
вдъхновила много редове...
Съхранявам тези чувства
сякаш векове...
Никой не успя правилно
да ме прочете...
Отворена книга е само за тебе
моето сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изплакан стих...Таничка, вярвай! Прегръдка!!!
  • И на мен много,
    много ми харесва !
  • Мила, страхотно нещо си написала. На косъм се да пророня една, а може би и повече сълзи от умиление и възторг пред твоята душа. Искрено се надявам отново да намериш такъв човек, а аз знам, че и това ще стане. Просто бъди търпелива. Прегръщам те!
  • Интересен стих и идея в него! Браво!
  • Много е хубаво! Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...