Неразбрана
Неразбрана
Защо неясен е светът,
защо е толкоз трудно,
защо отново пак сама вървя
през сивите поля.
Пътеките в този град
нямат посока,
а аз къде ли тръгнах
боса, по пътя
прашен и безкраен.
За мене не ще има светлина,
ни слънцето за мен ще свети,
аз идвам, тъмнина,
ръцете ми към тебе сочат,
нозете ми към теб вървят,
чакай ме, аз идвам вече,
за мене няма място в този свят.
Цветя и рози
по пътя ми дали ще има?
Мъка и нещастия и тази зима,
пролет няма очите ми да радва,
слънце няма за мен да свети,
сърцето ми един сезон ще пази -
зима ще е в моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петина Георгиева Все права защищены
