21 окт. 2012 г., 23:17

Неразпилени 

  Поэзия
551 0 1

Ако сбъднеш мечтите сега,

ще ти трябват ли тихи пространства,

ще потърсиш ли мойта душа,

ще докоснеш ли нечие тайнство.

 

Или може би в свойте следи 

ще откриеш пътека едничка,

и по нея ще тръгнеш ли ти,

ще покълне ли в стъпките жито?

 

Или повече и от преди 

ти ще вярваш, че дните сънуват 

 и че птиците шепнат сами -

самотата си да отпразнуват.

 

Самота от пространства едни -

неподправени, неразрушени,

прекроени в красиви мечти -

неразпилени.

 

Бягам в люляци - дните летят,

сред посоките скрива се мрака,

а душата виновно мълчи -

търси се в някой.

 

© Евгения Калъчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??