Неразпилени
Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи
ще откриеш пътека едничка,
и по нея ще тръгнеш ли ти,
ще покълне ли в стъпките жито?
Или повече и от преди
ти ще вярваш, че дните сънуват
и че птиците шепнат сами -
самотата си да отпразнуват.
Самота от пространства едни -
неподправени, неразрушени,
прекроени в красиви мечти -
неразпилени.
Бягам в люляци - дните летят,
сред посоките скрива се мрака,
а душата виновно мълчи -
търси се в някой.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Калъчева Все права защищены
