Път пред мен-а зад мен многостен.
Ще погледна ли истински в него,
или той ще погледне във мен,
или в него аз ще погледна.
Дъжд от лен - нежен, тих, устремен. ...
Загадъчен нюанс на самота
и прагове, прекрачени от чувства -
премръзнали, забравени в нощта,
завърнали се в стая срамно пуста.
Мелодия позната в тишина, ...
Обсебени от наема на дните,
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
Заседна ми във гърлото душата –
не мога да преглъщам от душа,
ако заплача, може би, горката,
в гърдите ми ще стигне със плача.
Потънаха в сълзите ми очите – ...
Бледи сенки остават след нас,
след една самота изживяна
и - простреляна с лудост от страст -
самота, споделена от двама.
Споделихме я, както страстта - ...
Под дъжда, който днес не вали,
с теб ще бъда - теб, който те няма;
ще те гледам със нежност почти,
с обич липсваща, с огън без пламък.
И ще вярвам, че, всъщност, си там, ...
Това е начало на ново начало,
изглежда, че често в живота грешим,
уж трябва да знаем и мислим, че знаем,
но, въпреки всичко, ужасно мълчим.
Защо са ни устни, които не пускат ...
Политам и до теб се приземявам,
а ти стоиш на твърдата земя,
отказваш да признаеш, че оставам
за тебе най-прекрасната жена.
Отлитам... И отново те оставям. ...
Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно, ...
Когато спориш със съдбата, но тя не иска да те чуе,
когато чуваш нечий вятър, преди да влезеш в нечий свят,
когато някой твой приятел те е излъгал или лъже,
преди да станеш и да тръгнеш, се обърни за миг назад.
Защото има миг в живота с цена на хиляди минути, ...
И лесно истина превръща се в лъжа,
и се объркват чувства - много или малко,
когато, вместо "не" да кажеш, кажеш "да",
то значи си излъгал - много или малко.
И лесно чувства топли се превръщат в лед, ...
Последна съм. Пред мене е врата.
Дали да я отворя, аз се питам.
Сама съм, но и тази самота
ще бъде път към чувството, че дишам.
Единствена не съм, но съм сега - ...
Попита ме... И аз не премълчах.
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли, ...
Той удари рязко спирачките,
взе си якето, шапката, фас,
по стъклото не спряха чистачките
да отмерват от времето част.
Той застана пред пълната улица, ...
Разделящо мълчание, провлачена несигурност,
вървим в една планета, а посоките ни май
са коренно различни - ако аз съм плюс, ти минус си,
на нашто разминаване дали ще дойде край.
По пътищата тръгваме и стъпките разделят ни, ...
Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори, ...
Хора бързат по свойте пътеки
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят, ...
Самота... И се втурваш в море.
Някой вчера за теб се е сетил.
Някой вчера е мислил за теб.
А пък друг е откривал планети.
Послепис... И отново писма. ...
В моменти от мига на вечността,
преплетени, внезапно разпилени,
обвързани в планетата Земя -
живеем в близост или разделени.
Променят се числата на мига, ...
Когато се затвориш в черупката си
и успееш да останеш сам със себе си,
измъкваш ли се после от дупката си,
изравяш ли забравени ковчежета.
Помисляш ли понякога за нищото ...
Каква съм аз. Такава ли съм всъщност.
Какъв си ти - такъв или си друг.
Каква съм аз, когато в мойта същност -
съм точно аз, а ти си точно ти.
Ти ти ли си, когато аз съм аз. ...
Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи, ...
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
Изгрев меден навън ме примамва така,
сякаш бяла магия ме хваща, обгръща,
но си спомням, че дъжд с пълноводна река
щом се слее и цялата тя го поглъща.
Аз съм огнена плът със подводна душа, ...
И ето, че отново се разби
една усмивка в ствол от мрак премръзнал,
и мракът изведнъж се разтопи,
и стана светло в меката окръжност.
Изчезнаха нелепите лица, ...
