неРеално
неРеално
Докато жив съм над земята
във мен надеждата ще тлее,
че някой ден хей тъй, в ръката
стих от слънце ще изгрее!
Ще се издигне утринно небесен
към ирисите в озареното небе!
Ще шепне бриз в прибоя песен
над шепа омагьосано море.
Сирени влюбени щом я запеят
тя ураган в дъха ми ще роди!
Вълните мислите ми ще залеят
с глух екот в пустите скали.
Очите тъжен облак ще изпие
и буревестник гръм ще изкрещи!
Стихът в сълзите ми ще се извие
изписвайки пленителни дъги.
Измислен свят, живот заблуда,
объркано сърце в гърдите…
Не знам, дали човечността е луда
или нормални станаха мечтите?!
Стихът жестоко вън ако изкарам
сред истинската болка и лъжи?!
В сънят ми жив, макар и нереален
ще рукнат непрочетени сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
