Злак и тъма...
Неродено е утре...
Някой скита в нощта
и съня е прокуден...
Златолика Луна –
свойто сияние пръска
и във златна мъгла
и Небе и Земя тя обгръща...
Нереално красив –
вятър във клоните стене –
своя копнеж е стаил –
към звездите готов да поеме...
Пълнолика Луна...
зной и трепет във мрака,
нереално сега –
свойто рождение чака...
Златозарна Луна –
плува в безмерна далечност,
разтопена в нега –
претворена от странна вълшебност ...
© Анжела Иванова Все права защищены