zvezdolika (Анжела Иванова)
20

14 июл. 2017 г., 12:11

Нереално

Поэзия » Любовная

1.8K 1 2

Злак и тъма...

Неродено е утре...

Някой скита в нощта

и съня е прокуден...

Златолика Луна –

свойто сияние пръска

и във златна мъгла

и Небе и Земя тя обгръща...

Нереално красив –

вятър във клоните стене –

своя копнеж е стаил –

към звездите готов да поеме...

Пълнолика Луна...

зной и трепет във мрака,

нереално сега –

свойто рождение чака...

Златозарна Луна –

плува в безмерна далечност,

разтопена в нега –

претворена от странна вълшебност ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Поглед към звездите - мост към любовта

19 место

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0