zvezdolika (Анжела Иванова) zvezdolika (Анжела Иванова)
20
14.07.2017 г., 12:11

Нереално

1.7K 1 2

Злак и тъма...

Неродено е утре...

Някой скита в нощта

и съня е прокуден...

Златолика  Луна –

свойто сияние пръска

и във златна мъгла

и Небе и Земя тя обгръща...

Нереално красив –

вятър във клоните стене –

своя копнеж е стаил –

към звездите готов да поеме...

Пълнолика Луна...

зной и трепет във мрака,

нереално сега –

свойто рождение чака...

Златозарна Луна –

плува в безмерна далечност,

разтопена в нега –

претворена от странна вълшебност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Поглед към звездите - мост към любовта

19 място

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0