14.07.2017 г., 12:11

Нереално

1.8K 1 2

Злак и тъма...

Неродено е утре...

Някой скита в нощта

и съня е прокуден...

Златолика  Луна –

свойто сияние пръска

и във златна мъгла

и Небе и Земя тя обгръща...

Нереално красив –

вятър във клоните стене –

своя копнеж е стаил –

към звездите готов да поеме...

Пълнолика Луна...

зной и трепет във мрака,

нереално сега –

свойто рождение чака...

Златозарна Луна –

плува в безмерна далечност,

разтопена в нега –

претворена от странна вълшебност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...