27 мар. 2004 г., 12:12

Неритмично будуване

1.8K 0 1
Тази вечер заспаха всички прозорци
и разногледата улица ослепя.
Няма ги даже очите на безсънните котки.
Някой черно мастило по небето разля.
Стана тежко за дишане и прегракнало-съскащо.
Гласовете от страх не помръдват.
Опънаха мислите свойте нишки до скъсване.
Дъхът по стъклата замръзна.
На мен ми е вече съвсем невъзможно
да се вмествам в размера на стаята.
Чак ми се иска да разтревожа
тази улица, котките и... безкрая,
да извикам, че изобщо не е почтено
всички на заспали да се преструват...

Късам листа - припряно и нервно.
Кой сега ще попива будуването?...а будуването?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Стайкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...