14 авг. 2007 г., 09:53

Несбъдната мечта

1K 0 2

           Днес съм тъжна! Днес отново плача! Искам го до мен!
           Сърцето ми се свива и умира ден след ден! За мен е
           всичко-ден и нощ, той е моята магия и за него съм
           готова всеки да убия! Обичам аз това момче, а той
           ме милси за приятелка и всичко в мен стене!!!!

          
           Гледа ме с красивите си очи, всичко в мен
           изтръпва! Как го искам, колко още за него има
           да боли! Свикнах, че не е с мен, но го обиквам
           повече от живота си дори! Сърцето ми крещи!
           До него друга е сега и аз потъвам в самота!

          
          Обичат ме приятелите му - зная го това! Много съм
           мила, много съм добра... Как никой не ме разбра?
           Да страдам за него, нямам сила! Ако му го призная -
           не бих си простила! Обичам го, но да го изрека не
           мога и да мисля!

          
           Приятелката му е красива, обича я от сърце! Много
           са щастливи! Да ги гледам не мога, нито миг! Искам
           да го имам, но е неин той! Нека остане незбъдната мечта!
           Ще живея в самота! Той е любовта, но нека завинаги да е
           моята единствена, несбъдната мечта!!!
          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бубенце, пишеш неверояно и винаги ме натъжаваш. Хайде,моето момиче напиши нещо ведро! Пожелавам ти скъпа в най-скоро време да имаш повод да пишеш и говориш само за радост! Целувки!
  • Искрено и тъжно!
    Съчувствам ти мила!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...