НЕЩАСТНОТО ЩАСТИЕ

Защо тъй бързо щастието бяга?

То тича силно някъде напред

и по пътя отминава нещастния човек!

Защо не го дари с радост?

Защо не го целуна нежно?

Защо не му подаде своя дар?

Защо не му остави в наследство

това, което е желал?

То бърза... бърза някъде в безкрая.

Без цел, без смисъл, без посока...

И сам човек не знае

защо е толкова жестоко!

Нещастния човек отблъсна.

Не го изслуша то поне!

Изсмя се подло на съдбата...

и пак по своя път пое!

Но не издържа... излезе слабо.

На хоризонта чист отново се яви.

Изхабено, изморено и самò -

назад се връщаше нещастно!

И отново срещна същия човек,

когото нявга изостави...

когото нявга изолира от света!

Съзна... призна си грешката голяма!

Поиска прошка! Падна на колене!

Унизи се... Невероятно бе, но факт!

Невъзможно е... човекът се усмихна леко!

Той бе щастлив...

Все пак - нещастно - щастието дойде!

Прости му... съжали го...

Обсипа го с целувки нежни...

Прие го той, каквото бе!

Понякога и щастието страда...