25 мая 2017 г., 23:47

Нещата

617 0 5

Нещата си се случват покрай нас,

но трябва да ги вдъхнем, помиришем.

Да чуем най-среднощния им глас

и през сълзѝ дори да ги опишем.

 

Нещата чакат да ги разберем,

да ги разлистим, с дъх да ги погалим,

във шепите си да ги съберем,

да ги затоплим с пламък тъмно ален.

 

Тогава почват дребните неща

за нас да светят, да ни се отплащат,

и името ни с обич да крещят

и да засищат всяка наша жажда.

 

Да, те са си все същите неща,

но до мечтите сто на сто ще стигнем,

ако превърнем в светлина нощта

и просто... над нещата се издигнем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....