19 нояб. 2008 г., 22:30

Нещо като...

739 0 6

зимата

като състояние

на духа

е за предпочитане

пред знойните гърди

като състояние

на ума

или поне така

ми се струва

когато

си събирам

парцалите

и офейквам

дим да ме няма

на пролет

ще мерим

на кой му е била

по-дълга зимата

днес

е нещо като есен

но не съвсем

защото

е черно бяло

навсякъде

по сивите улици

защото

не е нито топло

нито студено

и защото

пак са ми окъсяли

ръкавите

а ръцете ми изглеждат

все по-малки

и все по-натежали

от тях са джобовете

по които

си крия тайните

и ръцете

и продължавам

и тази година

да броя ръкостисканията

до края

на анонимността

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...