Нещо като...
зимата
като състояние
на духа
е за предпочитане
пред знойните гърди
като състояние
на ума
или поне така
ми се струва
когато
си събирам
парцалите
и офейквам
дим да ме няма
на пролет
ще мерим
на кой му е била
по-дълга зимата
днес
е нещо като есен
но не съвсем
защото
е черно бяло
навсякъде
по сивите улици
защото
не е нито топло
нито студено
и защото
пак са ми окъсяли
ръкавите
а ръцете ми изглеждат
все по-малки
и все по-натежали
от тях са джобовете
по които
си крия тайните
и ръцете
и продължавам
и тази година
да броя ръкостисканията
до края
на анонимността
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
