6 авг. 2009 г., 00:52

Нещо все се мени

695 0 5

Колко пъти повтарям -

                   мога, нужно е, трябва

и отново потъвам

                   в тъй познат кръговрат.

Неизказано трудно

                   припечелва се хляба

и коварно изменя

                   непознатия свят.

 

Колко трудно намирам

                   точни, истински думи,

колко пъти не стига

                   глътка въздух или

доброволно заставам

                   срещу луди куршуми -

стара рана в гърдите

                   настойчиво боли.

 

Досто трудно живея.

                   Все се уча да плувам

в океана от чувства.

                   Без да гледам встрани,

мълчаливо и кратко

                   с нещо все се сбогувам,

в нещо все се надявам,

                   нещо все се мени.

 

Гинка Гарева

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво пишеш, много хубаво...
  • Всяка промяна носи нещо ново. Всяко ново нещо, е добре забравено старо!
    Щом е нужно и трябва,ти ще можеш да се справиш!ПРИВЕТ!
  • ...Хареса ми експеримента! Поздравче!...
  • Благодаря!
  • мелодиката на стихотворението, струва ми се, е подчинена в симбиоза от ритъм и рима, което понякога е коварен експеримент, както в случая...
    замисъл само не стига.
    но ти желая успех!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...