6 авг. 2009 г., 00:52

Нещо все се мени

699 0 5

Колко пъти повтарям -

                   мога, нужно е, трябва

и отново потъвам

                   в тъй познат кръговрат.

Неизказано трудно

                   припечелва се хляба

и коварно изменя

                   непознатия свят.

 

Колко трудно намирам

                   точни, истински думи,

колко пъти не стига

                   глътка въздух или

доброволно заставам

                   срещу луди куршуми -

стара рана в гърдите

                   настойчиво боли.

 

Досто трудно живея.

                   Все се уча да плувам

в океана от чувства.

                   Без да гледам встрани,

мълчаливо и кратко

                   с нещо все се сбогувам,

в нещо все се надявам,

                   нещо все се мени.

 

Гинка Гарева

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво пишеш, много хубаво...
  • Всяка промяна носи нещо ново. Всяко ново нещо, е добре забравено старо!
    Щом е нужно и трябва,ти ще можеш да се справиш!ПРИВЕТ!
  • ...Хареса ми експеримента! Поздравче!...
  • Благодаря!
  • мелодиката на стихотворението, струва ми се, е подчинена в симбиоза от ритъм и рима, което понякога е коварен експеримент, както в случая...
    замисъл само не стига.
    но ти желая успех!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...