6.08.2009 г., 0:52

Нещо все се мени

693 0 5

Колко пъти повтарям -

                   мога, нужно е, трябва

и отново потъвам

                   в тъй познат кръговрат.

Неизказано трудно

                   припечелва се хляба

и коварно изменя

                   непознатия свят.

 

Колко трудно намирам

                   точни, истински думи,

колко пъти не стига

                   глътка въздух или

доброволно заставам

                   срещу луди куршуми -

стара рана в гърдите

                   настойчиво боли.

 

Досто трудно живея.

                   Все се уча да плувам

в океана от чувства.

                   Без да гледам встрани,

мълчаливо и кратко

                   с нещо все се сбогувам,

в нещо все се надявам,

                   нещо все се мени.

 

Гинка Гарева

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво пишеш, много хубаво...
  • Всяка промяна носи нещо ново. Всяко ново нещо, е добре забравено старо!
    Щом е нужно и трябва,ти ще можеш да се справиш!ПРИВЕТ!
  • ...Хареса ми експеримента! Поздравче!...
  • Благодаря!
  • мелодиката на стихотворението, струва ми се, е подчинена в симбиоза от ритъм и рима, което понякога е коварен експеримент, както в случая...
    замисъл само не стига.
    но ти желая успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...