Нещо все се мени
Колко пъти повтарям -
мога, нужно е, трябва
и отново потъвам
в тъй познат кръговрат.
Неизказано трудно
припечелва се хляба
и коварно изменя
непознатия свят.
Колко трудно намирам
точни, истински думи,
колко пъти не стига
глътка въздух или
доброволно заставам
срещу луди куршуми -
стара рана в гърдите
настойчиво боли.
Досто трудно живея.
Все се уча да плувам
в океана от чувства.
Без да гледам встрани,
мълчаливо и кратко
с нещо все се сбогувам,
в нещо все се надявам,
нещо все се мени.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
Поздравче!...
