Нещо за гърба на Истината

7 авг. 2009 г., 21:05

Поэзия » Любовная

528 0 3

"Обичам!"- чувах много пъти...

Пропи се в костите ми тази дума чак!

И всеки път се впивах в мисълта ти,

молейки се да открия истината - пак и пак!

Но чудно се получи!

Тъй и не успявах...

Разлиствайки със полъх

залъка на всеки твой лист,

често и на себе си сърдита аз оставах,

а пък знаех - не си, както казваш -"Чист"!

Време - тъй и не остана...

Посребряха ни душите като разтопен метал,

всичко дадох - нищо не получих във замяна,

вечно в шепите си стривах суха кал.

Питах и разпитвах цял един живот.

Все въпроси за трагичния, ръждив роман,

в който се оказах вързана със здрав хомот,

а часовникът ми достолепен бе с жестокост изподран!

Никога не се обърнаха нещата -

все окрадена, ранена птица бях...

Не се оказаха реалност чудесата,

а мечтите се превърнаха в горчив, безцветен прах!

Не си ли виждал птица -

падаща от небесата в танц красив?

Тя е като бяла гълъбица,

окъпана във огън - пепелявосив!

Ще видиш - има време!

Истината чака, но пък неподвижна не стои!

Защото на гърба си носи тежко бреме -

в борбата със лъжата тя да победи!

SULZOTVOREN (Михаил Михайлов)

2009-08-09T12:57:38+03:00

Колко мъдрост има в теб...
rocker (Велин)

2009-08-08T09:43:35+03:00

Хубаво е!
Поздрави!
kina (Ракина Радева)

2009-08-07T23:25:50+03:00

Във стиховете ти момиче има нещо много истинско и преживяно!
А си само на 16 г. Браво! 6!