Нещо за гърба на Истината
"Обичам!"- чувах много пъти...
Пропи се в костите ми тази дума чак!
И всеки път се впивах в мисълта ти,
молейки се да открия истината - пак и пак!
Но чудно се получи!
Тъй и не успявах...
Разлиствайки със полъх
залъка на всеки твой лист,
често и на себе си сърдита аз оставах,
а пък знаех - не си, както казваш -"Чист"!
Време - тъй и не остана...
Посребряха ни душите като разтопен метал,
всичко дадох - нищо не получих във замяна,
вечно в шепите си стривах суха кал.
Питах и разпитвах цял един живот.
Все въпроси за трагичния, ръждив роман,
в който се оказах вързана със здрав хомот,
а часовникът ми достолепен бе с жестокост изподран!
Никога не се обърнаха нещата -
все окрадена, ранена птица бях...
Не се оказаха реалност чудесата,
а мечтите се превърнаха в горчив, безцветен прах!
Не си ли виждал птица -
падаща от небесата в танц красив?
Тя е като бяла гълъбица,
окъпана във огън - пепелявосив!
Ще видиш - има време!
Истината чака, но пък неподвижна не стои!
Защото на гърба си носи тежко бреме -
в борбата със лъжата тя да победи!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
