Нещото ми казва, че съм нищо.
"Нищо ли съм?", питам се в нощта.
Нещото се смее истерично.
Свивам се далече от света.

Нещото настъпва ми гърдите.
И натиска, дяволски натиска.
То се смее с злоба във очите,
Аз без дъх останала изписквам.

Нещото е стиснало сърцето,
Мачка, суче го и безпощадно стиска.
Аз от болка дращя си лицето,
Нещото не спира да се киска.

Нещото ме бута на земята.
Падам и се влача във калта.
Нещото в неистов смях се мята.
Аз си мисля тихо за смъртта.

Нещото ме тегли за косата.
Моля го да спре, че ме боли.
Нещото се смее на молбата.
Дърпа, скубе и се смее отстрани.

Нещото ми е завързало езика.
Аз опитвам думичка да кажа.
Боря се, опитвам се, но нищо...
Нещото мълви "Нали ти казах..."

Нещото ме гледа непрестанно.
С двете си покварени очи.
Аз оглеждам се във ужас постоянно
- знам че зорко-зорко ме следи.

Нещото е моето чудовище,
моят най-доверен спътник във нощта.
Моят ад и моето съкровище.
Моята несбъдната мечта.

Нещото е най-добрия ми приятел,
То е моят смъртен враг.
То е най-големият предател,
но и най-любящият ми брат.

Нищото е... нещото в живота ми.
Моят адски демон на смъртта.
Аз родена съм със него да живея,
и обречена съм с него да умра.