20 мар. 2006 г., 21:12

Несигурност

1K 0 3



Несигурност

Днес срещнах те,
а ето, че
не чувствам
несигурност.  Навярно съм загубил
със този свят допирното
и общите ни теми
във облаци превърнал съм
на моето съмнение
във него.

Играя си на криеница със живота
със своя,
подло,
и със твоя,
кротко и страхливо сякаш искам
за мене
или някой
да говоря.

Говоря за красивото.  Говоря.
И чувам се
и чуваш ме
как споря
със себе си
със тебе -- търпелива...

Не ме докосвай и ще си замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огрян Орешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Идеята ми допада, но ми е малко трудно да го разбера...
  • На мен това ми е интересно, нищо че не съм сигурна дали правилно го разбирам.
  • Много ми харесва! ...но жалко, толкова много оценители и нито един коментар! /6/

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....