14 февр. 2012 г., 10:19

Нескромност

971 0 10

НЕСКРОМНОСТ

 

Нескромен съм.

И зная, че излишна,

ненужна скромността у мен остава.

С какво се различавам от Всевишния?

С какво Всевишният ме надвишава?

 

Отец съм.

Син – бях.

Ще съм дух и спомен...

И в мене Триединството живее!

Нескромен съм. Защо да бъда скромен?

Той може ли, каквото аз умея?

 

От кал Адам създал, от мокра глина...

Нескромността ми става неизбежна,

че аз създадох двамата си сина

от мъжка сила и от чиста нежност!

 

Така било е и така ще бъде

и упрекът в нескромност е излишен -

човек до памтивека е осъден

да бъде Триединен и Всевишен.

 

И докато създава тъй децата си

- от грях пречистен, в нежност и любов, -

човекът ще стои над всяка святост

- нине, присно и во веки веков.

 

А доде съществува трижди

- като корен, баща и син -

нека и Всевишният му завижда.

Амин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е богохулство, но е предизвикателство.
    А ти си роден да твориш Поезия - това е призванието ти!
    Продължавай да ни радваш, Северианин!
  • щом и ние можем да творим свои подобия, не сме ли и ние божествени!?
  • козирог в момент на положително умопомрачение


    а християнството е толкова крива религия... а бе...


  • И рекохме долу Бог!
    Човекобожески настроения, богоравност и стремеж към обезсмъртяване...
  • Разбира се, че е нескромност, приятели, разбира се, че е предизвикателство. Но богохулство ли е? Според Библията сме създадени "по образ и подобие Божие". Значи божественото е у всеки. Но никой не пита: "А защо сме създадени? Какво е целял Творецът, създавайки човека?" Дали е имал нужда /при наличието на цялото небесно воинство/ от още слуги и почитатели, или е търсил в самотата си равни, приятели, съратници, на които е дал не само свободна воля, но и божествената сила да творят? Да, убивани с камъни има. Но кой смее да твърди, че такава е волята Божия, а не фанатизма на една жестока църква, която по същество стои между Бога и човека, не свързвайки ги, а разделяйки ги. Защото ако Бог е навсякъде, значи за общуване с него не е нужен посредник. Но по тоя въпрос можем да говорим на друго място. Благодаря на всички ви за съпричастността!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...