Несподелено

Сам съм - слаб и изморен,

от живота изнурен;

какво ли не съм преживявал,

надежди тук и там оставял...

Поглеждал съм и към Света -

чужд е той за мен сега;

удрял ме е през лицето,

оставял рани във сърцето.

***

Душата си да отдадеш,

без да можеш да се спреш

на едно момиче мило,

стрела в сърцето ми забило.

Какво ли не за нея правех;

всички други ги забравях...

Когато бях до нея - пеех,

нямаше ли я - линеех.

Една година във захлас

чаках я със трепет аз

да каже думичка една,

да слеем нашите сърца.

Но в нея тлееше мълчание,

аз раздирах се в стенания.

Плаках, мъчех се, умирах

сам в безкрайността, не спирах...

Съвсем случайно го разбрах -

времето си проиграх.

Друг обичала е тя,

а аз оставам в самота...

Раната е още жива

и сърцето ми пропива

и аз пак съм изморен -

в битка с любовта сразен!

***

Имам си един приятел -

сам-самичък на света.

Той е като мен - мечтател

и има моята душа.

Заедно двамата играем

на психологическа война.

Никога не побеждавам,

но горд съм и напред вървя!

***

Моят дядо беше казал:

"Изживей живота! Начин намери!"

Живея аз - като мечтател,

с рани в моята душа.

Начинът е мой приятел

и се казва Самота...

***