6 июл. 2006 г., 15:54

НЕСПОДЕЛЕНО

1.2K 0 9

НЕСПОДЕЛЕНО

Да се срещнем в полята трънливи
на съвестта ни непрегоряла!
В изстрадани желания по-диви,
да съборим разумна спирала!

Извила се в мъдра преграда
със червено-сигнална премяна.
От грешната мисъл припада,
вече наш,та морална отбрана.

А душите отдавна се любят,
но от граници страдат тела ни.
Бегълците любовни гладуват
за парченца от страстни забрани.

И съм жадна, но няма да пия,
твоят извор е в чужда градина!
Остани във нощта да те скрия,
безвъзвратно преди да отмина!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да страхотно!Поздрави!
  • "Да се срещнем в полята трънливи
    на съвестта ни непрегоряла!
    В изстрадани желания по-диви,
    да съборим разумна спирала!"
    Поздравления Мили!
    Как ли се събаря тази разумна спирала?!И на цената на какво?
  • Браво, Мили. Хареса ми много!
  • И на мен ми хареса.
    Особено финалната част.
  • А душите отдавна се любят,
    но от граници страдат тела ни.

    Поздрави за стиха, Милена!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...