НЕСПОДЕЛЕНО
Да се срещнем в полята трънливи
на съвестта ни непрегоряла!
В изстрадани желания по-диви,
да съборим разумна спирала!
Извила се в мъдра преграда
със червено-сигнална премяна.
От грешната мисъл припада,
вече наш,та морална отбрана.
А душите отдавна се любят,
но от граници страдат тела ни.
Бегълците любовни гладуват
за парченца от страстни забрани.
И съм жадна, но няма да пия,
твоят извор е в чужда градина!
Остани във нощта да те скрия,
безвъзвратно преди да отмина!
© Милена Христова Всички права запазени