6.07.2006 г., 15:54

НЕСПОДЕЛЕНО

1.2K 0 9

НЕСПОДЕЛЕНО

Да се срещнем в полята трънливи
на съвестта ни непрегоряла!
В изстрадани желания по-диви,
да съборим разумна спирала!

Извила се в мъдра преграда
със червено-сигнална премяна.
От грешната мисъл припада,
вече наш,та морална отбрана.

А душите отдавна се любят,
но от граници страдат тела ни.
Бегълците любовни гладуват
за парченца от страстни забрани.

И съм жадна, но няма да пия,
твоят извор е в чужда градина!
Остани във нощта да те скрия,
безвъзвратно преди да отмина!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да страхотно!Поздрави!
  • "Да се срещнем в полята трънливи
    на съвестта ни непрегоряла!
    В изстрадани желания по-диви,
    да съборим разумна спирала!"
    Поздравления Мили!
    Как ли се събаря тази разумна спирала?!И на цената на какво?
  • Браво, Мили. Хареса ми много!
  • И на мен ми хареса.
    Особено финалната част.
  • А душите отдавна се любят,
    но от граници страдат тела ни.

    Поздрави за стиха, Милена!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...