11 янв. 2008 г., 23:43

Несподелено

1K 0 0

Как да те забравя, ми кажи.

Как да върна дните аз назад.

Месеци минават, а ми тежи.

Няма миг покой в моя свят.

 

Сърцето ми разкъсано на две.

Душата ми за теб крещи.

Дори насън не спирам да копнея,

че пак до мен ще бъдеш ти.

 

Дали и ти ме виждаш в съня си?

Протягаш ли смутено двете си ръце?

Забравил болката голяма,

прощаваш ли ми от сърце?

 

Каквото имах, аз загубих.

Не останаха дори мечти.

Несподелената любов ще ме погуби.

Няма ли да съжаляваш ти!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...