Как да те забравя, ми кажи.
Как да върна дните аз назад.
Месеци минават, а ми тежи.
Няма миг покой в моя свят.
Сърцето ми разкъсано на две.
Душата ми за теб крещи.
Дори насън не спирам да копнея,
че пак до мен ще бъдеш ти.
Дали и ти ме виждаш в съня си?
Протягаш ли смутено двете си ръце?
Забравил болката голяма,
прощаваш ли ми от сърце?
Каквото имах, аз загубих.
Не останаха дори мечти.
Несподелената любов ще ме погуби.
Няма ли да съжаляваш ти!?
© Роси Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
