Jan 11, 2008, 11:43 PM

Несподелено 

  Poetry » Love
664 0 0

Как да те забравя, ми кажи.

Как да върна дните аз назад.

Месеци минават, а ми тежи.

Няма миг покой в моя свят.

 

Сърцето ми разкъсано на две.

Душата ми за теб крещи.

Дори насън не спирам да копнея,

че пак до мен ще бъдеш ти.

 

Дали и ти ме виждаш в съня си?

Протягаш ли смутено двете си ръце?

Забравил болката голяма,

прощаваш ли ми от сърце?

 

Каквото имах, аз загубих.

Не останаха дори мечти.

Несподелената любов ще ме погуби.

Няма ли да съжаляваш ти!?

© Роси Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??