Как да те забравя, ми кажи.
Как да върна дните аз назад.
Месеци минават, а ми тежи.
Няма миг покой в моя свят.
Сърцето ми разкъсано на две.
Душата ми за теб крещи.
Дори насън не спирам да копнея,
че пак до мен ще бъдеш ти.
Дали и ти ме виждаш в съня си?
Протягаш ли смутено двете си ръце?
Забравил болката голяма,
прощаваш ли ми от сърце?
Каквото имах, аз загубих.
Не останаха дори мечти.
Несподелената любов ще ме погуби.
Няма ли да съжаляваш ти!?
© Роси Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
