Как да те забравя, ми кажи.
Как да върна дните аз назад.
Месеци минават, а ми тежи.
Няма миг покой в моя свят.
Сърцето ми разкъсано на две.
Душата ми за теб крещи.
Дори насън не спирам да копнея,
че пак до мен ще бъдеш ти.
Дали и ти ме виждаш в съня си?
Протягаш ли смутено двете си ръце?
Забравил болката голяма,
прощаваш ли ми от сърце?
Каквото имах, аз загубих.
Не останаха дори мечти.
Несподелената любов ще ме погуби.
Няма ли да съжаляваш ти!?
© Роси Стоянова Всички права запазени