yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
2 авг. 2015 г., 19:13

Неспокойна нощ

496 0 2

                                           Неспокойна нощ

 

 

Нощ. Музика. И стон.

Плач на душа. И зов.

Нисък поклон.

Живот без слънце-суров.

 

 

Изчезна светлият миг.

Със болка, без вик.

След тебе

задъхана, безрадна

аз тичам 

мига да открадна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Младен и Влади благодаря ви за коментара. Спорен и успешен ден и седмица.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Хубаво си го написала, Йонке!
    Аз първият ред бих го редуцирал така:

    "Нощ. Музика. Стон."

    Поздрав! Оценявам високо написаното.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0