2.08.2015 г., 19:13

Неспокойна нощ

489 0 2

                                           Неспокойна нощ

 

 

Нощ. Музика. И стон.

Плач на душа. И зов.

Нисък поклон.

Живот без слънце-суров.

 

 

Изчезна светлият миг.

Със болка, без вик.

След тебе

задъхана, безрадна

аз тичам 

мига да открадна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младен и Влади благодаря ви за коментара. Спорен и успешен ден и седмица.
  • Хубаво си го написала, Йонке!
    Аз първият ред бих го редуцирал така:

    "Нощ. Музика. Стон."

    Поздрав! Оценявам високо написаното.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...