5 сент. 2010 г., 20:32

Неспокойна съм

1.2K 0 11

 

Неспокойна съм в безкрайния ритуал на времето

жадна съм  танцувайки живота си

уплашена съм от сивотата в делничното

любопитна съм  потапяйки се в съдбата си

 
Тревожна съм за безвъзвратността по изгубеното

наваксвам пришпорвайки мечтата си
замислям се неусетно и за отминалото
нахлувам  настанявайки се в средата си

Непримирима съм към арогантността на лицемерното

тъжна съм  виждайки делата си
такава съм и не търпя високомерното
и помагам  отблъсквайки със словата си


Естествена съм за реалността на откровеното

заспивам  пробуждайки стремежа си
непоносима съм към баналността на вредното
и не угасвам  вдъхновявайки с копнежа си

Неспокойна съм от действителността на сложното

нащрек съм стартирайки към безкрая си
тренирана съм да губя и печеля във времето

белязана съм препускайки със съдбата си

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...