Нестихващи, безумни ветрове
Нестихващи, безумни ветрове!
Какво очаквахте, какво мечтахте?
През всичките пожари на сърцето,
нима за обич вий бленувахте!?
Кажете, ветрове, защо ви е любов,
и сетен зов на избуяла нежност,
в посоките на дните ви неясни,
на нощите в пътеките изгубени?...
Пак стискам в шепите си вятъра!
Догонвам залеза в душата си!
Докоснал моето сърце, отива си!
Не иска вятърът да спре!
Бленувани са пътищата нереални,
от мисли и от чувства издълбани!
Не е за мен въздишката на вятъра!
Целувката му в изгрева не е за мен!
Усмивката му в залеза обагрена,
посока друга е поел... а не към мен!
Посоките изгубват се в безкрая,
дали по мен е тичал вятърът... не зная!
Какво очаквахте, какво мечтахте?
През всичките пожари на сърцето,
нима за обич вий бленувахте!?
Кажете, ветрове, защо ви е любов,
и сетен зов на избуяла нежност,
в посоките на дните ви неясни,
на нощите в пътеките изгубени?...
Пак стискам в шепите си вятъра!
Догонвам залеза в душата си!
Докоснал моето сърце, отива си!
Не иска вятърът да спре!
Бленувани са пътищата нереални,
от мисли и от чувства издълбани!
Не е за мен въздишката на вятъра!
Целувката му в изгрева не е за мен!
Усмивката му в залеза обагрена,
посока друга е поел... а не към мен!
Посоките изгубват се в безкрая,
дали по мен е тичал вятърът... не зная!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
