лъвче (Лъки)
122 999
11 мар. 2012 г., 14:39

Нестинарско 

  Поэзия » Другая
539 0 7

Разстилай въглени
под нозете ми, Господи!

Тръпна душа е прихваната!
Сребърна нишка въздига се

от тъпан и гайда пресукната.
Плаче жарта и приканва ме

да я погалят изстрадани стъпки,

бели ръце кърпа да веят

като прошка за дните 

накъсани

от чумави злостници

и от кръглооки завистници,

дето харман са подричали,

дето стада са дамгосвали,

дето са челяд проклинали,

дето нож са забивали!
От тъпан и гайда се свиват

в мишини двори потайни,

а пък от злото им

пресвети

Константин и Елена

мене ми сила наливат,

венец ми мълком турят

през огън да мина,

грехове да изкупя,

до бяло да ги пречистя.

Ситно ситня 

и съм разпятие.

Жарава пее в нозете ми.

Дъх съм и съм проклятие

в очите на Мрака

и юдовското зачатие.

Тъпан кръвта разлюлява.

Гайда душата издига.

Любовта е икона

и я въздигам

над всичките земни проклятия.
Разстилай жарта под нозете ми!

Душата по нея да мине! 
Да измоли прошка за всинца ни

и злото да ни отмине! 

 

© Лъки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??