Нестинарско
Разстилай въглени
под нозете ми, Господи!
Тръпна душа е прихваната!
Сребърна нишка въздига се
от тъпан и гайда пресукната.
Плаче жарта и приканва ме
да я погалят изстрадани стъпки,
бели ръце кърпа да веят
като прошка за дните
накъсани
от чумави злостници
и от кръглооки завистници,
дето харман са подричали,
дето стада са дамгосвали,
дето са челяд проклинали,
дето нож са забивали!
От тъпан и гайда се свиват
в мишини двори потайни,
а пък от злото им
пресвети
Константин и Елена
мене ми сила наливат,
венец ми мълком турят
през огън да мина,
грехове да изкупя,
до бяло да ги пречистя.
Ситно ситня
и съм разпятие.
Жарава пее в нозете ми.
Дъх съм и съм проклятие
в очите на Мрака
и юдовското зачатие.
Тъпан кръвта разлюлява.
Гайда душата издига.
Любовта е икона
и я въздигам
над всичките земни проклятия.
Разстилай жарта под нозете ми!
Душата по нея да мине!
Да измоли прошка за всинца ни
и злото да ни отмине!
© Лъки All rights reserved.
