11 сент. 2008 г., 11:36

Несвършено лято

1.2K 0 9
                               Несвършено лято
               

          Със морските вълни не те погалих,
   не те изкъпах с летен дъжд,
          не напоих те като облак летен.


            Като вятъра не те обгръщах,
     не галих твоите коси на воля.
            Като първи слънчев лъч
     не целунах твойте клепки.


             А птиците се вият пак на юг,
      готови да поемат своя полет,
             ятата им кръжат над топъл дом,
      изричайки последно " Сбогом".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Пелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все едно да тропаш на порта и да не ти се отвори...
    Сядай и чакай - все някога - късмет!
    Поздрави за тъгата, понякога е по-обичана!!!
  • Е-е-е,хубаво!!!Какво значение имат сезоните-направи го!!!
  • отива си лятото...пак ще се върне...но няма да е същото...
    и това ни прави тъжни...много хубав стих...
  • Благодаря, Приятели. Липсвахте ми през това лято. Но сега наваксвам.
    Вълчо,ти ме изненада с много интересни мисли.
  • Поздравявам те, пишеш силно и нежно - нещо, което много рядко се среща при поетите!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...