В несъвършенството е моя чар.
Дори не се старая да постигна
стройност в стиха, там е господар...
мисълта ми, със която да намигна.
Стилът си... не желая да сменя,
парадигмите са ми железни.
Критиките винаги ценя,
тук-там грешките са неизбежни.
Свободен стих не искам да творя,
скучно ми е щом липсват правила.
Предозирам римите... но има си душа
стихът ми... от градивността на мисълта.
Не претендирам да съм поетеса,
не членувам във Съюза на поетите.
Забавлявам се, намалям стреса,
с думи, подредени във куплетите.
Не претендирам да съм съвършена,
в куплети пет събирам римите.
Така се чувствам сутрин заредена...
съвършенството е за богините.
22.11.2020г.
С едно несъвършено и все още спящо намигване, към симпатичния коментар на щураче(Дарина Иванова) под "Избор".
Еех, щураче... усмихна ме!..😉
© Теодора Атанасова Все права защищены
Младене, както винаги си прав... нароиха се всякакви съюзи, съюзчета и съюзявания... и всички са "съвършени"😀
Дари, съвършенството е променлива величина, както и блаженството, така че... няма пълно щастие!
Цвети, твоето разсъждение напълно съвпада с моето, радваш ме!
Благодаря на всички с усмивка!