16 мая 2017 г., 00:41

Нетенденциозно

1.5K 3 10

 

По бузата ми тихо днес

една сълза се свлече…

Тя беше моят ням протест

във гняв прикрит, облечен!

 

Тя беше стон, заглъхнал вик,

разцепил тишината,

непредизвикан, чужд ритник

обърнал ми душата!

 

Сълза невидима бе тя,

но казах всичко с нея!

В небитието отлетя

Орфей със Дулсинея…

 

А после в мир оставих тук

обидите неправи!

Че може Господ, никой друг,

присъди да раздава!

 

Таня Симеонова

09.01. 2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...