16.05.2017 г., 0:41

Нетенденциозно

1.5K 3 10

 

По бузата ми тихо днес

една сълза се свлече…

Тя беше моят ням протест

във гняв прикрит, облечен!

 

Тя беше стон, заглъхнал вик,

разцепил тишината,

непредизвикан, чужд ритник

обърнал ми душата!

 

Сълза невидима бе тя,

но казах всичко с нея!

В небитието отлетя

Орфей със Дулсинея…

 

А после в мир оставих тук

обидите неправи!

Че може Господ, никой друг,

присъди да раздава!

 

Таня Симеонова

09.01. 2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...