По бузата ми тихо днес
една сълза се свлече…
Тя беше моят ням протест
във гняв прикрит, облечен!
Тя беше стон, заглъхнал вик,
разцепил тишината,
непредизвикан, чужд ритник
обърнал ми душата!
Сълза невидима бе тя,
но казах всичко с нея!
В небитието отлетя
Орфей със Дулсинея…
А после в мир оставих тук
обидите неправи!
Че може Господ, никой друг,
присъди да раздава!
Таня Симеонова
09.01. 2017 г.
© Таня Симеонова Всички права запазени