May 16, 2017, 12:41 AM

Нетенденциозно

  Poetry » Civic
1.5K 3 10

 

По бузата ми тихо днес

една сълза се свлече…

Тя беше моят ням протест

във гняв прикрит, облечен!

 

Тя беше стон, заглъхнал вик,

разцепил тишината,

непредизвикан, чужд ритник

обърнал ми душата!

 

Сълза невидима бе тя,

но казах всичко с нея!

В небитието отлетя

Орфей със Дулсинея…

 

А после в мир оставих тук

обидите неправи!

Че може Господ, никой друг,

присъди да раздава!

 

Таня Симеонова

09.01. 2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...