Нетленен образ

Поэзия » Любовная

1.3K 0 5

Нетленен образ

(посветено на НЕГО)

Очите ти са все така красиви,

както бяха и преди.

Примамват ме със своите искри игриви...

("Така ли той пак ще ме влуди?").

Усмивката... ах, таз усмивка лъчезарна!

Тя погубила е хиляди души.

И моята душа във тоз капан попадна...

("Ах, тоз капан я съживи...)

Лицето ти пак свети като ден,

но не е вече моят ден, уви...

То вика ме: "Ела при мен

и остани завинаги!"...

Над този спомен аз ще бдя

като над някаква светиня -

ще помня вечно как оставям любовта,

как на самотата до гроб ще съм робиня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

megi_al (Меги Алексиева)

Митко, отдавна пораснах и разбрах, че рицарите съществуват единствено в приказките...Действителността понякога те смазва с внушителното си надмощие над мечтите...c'est la vie...

2008-08-14T14:33:20+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

няма да си робиня на самотата...ще се появи рицар готов да извърши чудеса от храброст и ще те спаси

2008-08-14T14:28:40+03:00
crowli (Георги Николов)

хареса ми това

2008-06-25T20:30:01+03:00
megi_al (Меги Алексиева)

Мерси за критиката, за мен тя е много важна .Добре е когато има и други мнения.

2008-05-13T16:50:10+03:00
CatDeluxe (Фиона)

Едва на 19 ...предстоят ти още много лъчезарни усмивки!
С пожелание за любов и никакви капани
(втори куплет, втори ред - звучи ми по-добре без "тя"..."погубила е хиляди души" - предложение )

2008-05-13T13:35:22+03:00