megi_al (Меги Алексиева)
15 59
13.05.2008 г., 10:48 ч.

Нетленен образ 

  Поезия » Любовна
990 0 5
 

Нетленен образ

(посветено на НЕГО)

 

Очите ти са все така красиви,

както бяха и преди.

Примамват ме със своите искри игриви...

("Така ли той пак ще ме влуди?").

 

Усмивката... ах, таз усмивка лъчезарна!

Тя погубила е хиляди души.

И моята душа във тоз капан попадна...

("Ах, тоз капан я съживи...)

 

Лицето ти пак свети като ден,

но не е вече моят ден, уви...

То вика ме: "Ела при мен

и остани завинаги!"...

 

Над този спомен аз ще бдя

като над някаква светиня -

ще помня вечно как оставям любовта,

как на самотата до гроб ще съм робиня.

 

© Меги Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Митко, отдавна пораснах и разбрах, че рицарите съществуват единствено в приказките...Действителността понякога те смазва с внушителното си надмощие над мечтите...c'est la vie...
  • няма да си робиня на самотата...ще се появи рицар готов да извърши чудеса от храброст и ще те спаси
  • хареса ми това
  • Мерси за критиката, за мен тя е много важна .Добре е когато има и други мнения.
  • Едва на 19 ...предстоят ти още много лъчезарни усмивки!
    С пожелание за любов и никакви капани
    (втори куплет, втори ред - звучи ми по-добре без "тя"..."погубила е хиляди души" - предложение )
Предложения
: ??:??