Нетленен образ
Нетленен образ
(посветено на НЕГО)
Очите ти са все така красиви,
както бяха и преди.
Примамват ме със своите искри игриви...
("Така ли той пак ще ме влуди?").
Усмивката... ах, таз усмивка лъчезарна!
Тя погубила е хиляди души.
И моята душа във тоз капан попадна...
("Ах, тоз капан я съживи...)
Лицето ти пак свети като ден,
но не е вече моят ден, уви...
То вика ме: "Ела при мен
и остани завинаги!"...
Над този спомен аз ще бдя
като над някаква светиня -
ще помня вечно как оставям любовта,
как на самотата до гроб ще съм робиня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меги Алексиева Всички права запазени
.Добре е когато има и други мнения.
