3 нояб. 2011 г., 10:44  

Нетърпелива

860 0 10

Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)

Пробожда ме,
когато виждам как в дъжда
под друг чадър
се прислоняваш.

Възпирам се.
(А знаеш ли, че страшно отмалях
да не ти звънна
с джиесема?)

Възпирам се.
А вятърът навява капки с прах
в ръката ми,
върху дисплея.

Надявам се.
(О, Боже, колко е "прилично" да мълча,
преди да ти го кажа,
че съм тука?)

Надявам се,
че имаш важна мисия в дъжда,
преди да ме възнаградиш
с целувка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

В-к Уикенд 5-11.8.2017

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...