3 нояб. 2011 г., 10:44  

Нетърпелива

862 0 10

Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)

Пробожда ме,
когато виждам как в дъжда
под друг чадър
се прислоняваш.

Възпирам се.
(А знаеш ли, че страшно отмалях
да не ти звънна
с джиесема?)

Възпирам се.
А вятърът навява капки с прах
в ръката ми,
върху дисплея.

Надявам се.
(О, Боже, колко е "прилично" да мълча,
преди да ти го кажа,
че съм тука?)

Надявам се,
че имаш важна мисия в дъжда,
преди да ме възнаградиш
с целувка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

В-к Уикенд 5-11.8.2017

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...