Нетърпелива
Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)
Пробожда ме,
когато виждам как в дъжда
под друг чадър
се прислоняваш.
Възпирам се.
(А знаеш ли, че страшно отмалях
да не ти звънна
с джиесема?)
Възпирам се.
А вятърът навява капки с прах
в ръката ми,
върху дисплея.
Надявам се.
(О, Боже, колко е "прилично" да мълча,
преди да ти го кажа,
че съм тука?)
Надявам се,
че имаш важна мисия в дъжда,
преди да ме възнаградиш
с целувка.
© Павлина Гатева All rights reserved.
