3.11.2011 г., 10:44  

Нетърпелива

858 0 10

Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)

Пробожда ме,
когато виждам как в дъжда
под друг чадър
се прислоняваш.

Възпирам се.
(А знаеш ли, че страшно отмалях
да не ти звънна
с джиесема?)

Възпирам се.
А вятърът навява капки с прах
в ръката ми,
върху дисплея.

Надявам се.
(О, Боже, колко е "прилично" да мълча,
преди да ти го кажа,
че съм тука?)

Надявам се,
че имаш важна мисия в дъжда,
преди да ме възнаградиш
с целувка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

В-к Уикенд 5-11.8.2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...