Ще светна лампата,
та в светлина
очите твои
в стаята да видя,
обляни в сълзи
и искрящи,
но с лъжа
препълнени -
а моите...
с обида.
Тъй уморих се
от безсънни нощи
и колкото,
и странно
да звучи -
да чуя,
не
от тебе искам...
още,
да кажеш:
- Тръгвай си!
Върви!
Ах,
колко странно светлината
на крушката
избухва под тавана,
но не лъчите и
разрязват
очите
и душата ми
на рана...
Тъй,
че кажи ми -
виж,
моментът е сега -
кажи ми,
как без вяра ти живееш?
Как да живея
без надежда
с теб
в лъжа?
Кажи,
как с другия
над мен се смееш!
Така ли е?
Тогава,
ти прощавай!
Аз тръгвам си
от твоя пасианс -
разхвърляй картите
наново,
разигравай
валета други
в романтичен транс!
© Бостан Бостанджиев Все права защищены