29 авг. 2013 г., 06:16

Неумолимо

766 0 13

Ела и ме вземи такъв.
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
 

На някой прашен кръстопът
съдбата ни ще ни постави.
Стъпките ни щом се пресекат,
цели нека се оставим
 

на ръцете ù. И нека спрат
да съществуват световете.
Да вдишам въздуха. Отново
да избухнат цветовете.
 

Опитах се да бъда спомен.
Опитах, но уви - не мога.
Ела и нека да забравим,
че това е сетното ни сбогом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....