29.08.2013 г., 6:16

Неумолимо

761 0 13

Ела и ме вземи такъв.
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
 

На някой прашен кръстопът
съдбата ни ще ни постави.
Стъпките ни щом се пресекат,
цели нека се оставим
 

на ръцете ù. И нека спрат
да съществуват световете.
Да вдишам въздуха. Отново
да избухнат цветовете.
 

Опитах се да бъда спомен.
Опитах, но уви - не мога.
Ела и нека да забравим,
че това е сетното ни сбогом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...