Неутолена
Неутолена съм, и някак недоискана,
прескочих си мечтите, за да тичам,
задъхана, очакваща, достигнала
до себе си. Но още те обичам.
Неутолена съм, а всичко пресуших,
изпих сълзите на отчаяни мъже,
в душите им до дъно се открих,
но те за мен останаха въже.
Неутолена, или може би преситена -
щом вече ми се случи любовта ти.
Щом още се усещам недоискана,
ще притъпя със водка сетивата си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
