Неутолена
Неутолена съм, и някак недоискана,
прескочих си мечтите, за да тичам,
задъхана, очакваща, достигнала
до себе си. Но още те обичам.
Неутолена съм, а всичко пресуших,
изпих сълзите на отчаяни мъже,
в душите им до дъно се открих,
но те за мен останаха въже.
Неутолена, или може би преситена -
щом вече ми се случи любовта ти.
Щом още се усещам недоискана,
ще притъпя със водка сетивата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
